РАЗЩРА̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разщра̀кам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. За механизъм, уред — започвам да щракам, да дрънча. Изведнъж колата се разщрака и спря.
2. Диал. Разщъквам се; разшътквам се. Работници — жени, мъже, деца се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 11.